Лорънс Лесиг е професор по право в Stanford Law School и един от най-големите експерти по защита на интелектуалн� �та собственост в информационн� �то общество. Може би по-съществено за световната история, Лесиг е главно действащо лице в серия от важни битки срещу използването на правни мерки и технологични средства за ограничаване на свободата онлайн.

На 43 години той има зад гърба си три книги, направили го популярен по цял свят. В последната - "Свободна култура" (първото нещо, което ще получите от Google за "free culture"), Лесиг излага тезата си, че корпоративни� �т сектор използва авторските права като средство за ограничаване креативностт� � на интернет жителите. В духа на това, което се проповядва в нея, книгата е безплатно достъпна онлайн (Free-culture.org).

Юристът участва в прословутото съдебно дело "Елдред срещу Ашкрофт". Защитаваният от Лесиг собственик на интернет сайт протестира срещу т.нар. "Sonny Bono Act", удължил с 20 години срока, за който се запазват авторски права в САЩ.

Документът е наричан още "Закон за защита на Мики Маус", защото е приет под натиска на "Уолт Дисни", които по онова време са на път да изгубят правата си върху известната мишка.

Лесиг взема участие в антитръстови� �е дела срещу "Майкрософт" (както може да се предположи, на страната на обвинението), както и в защитата на платформите за обмен на файлове между потребители (т.нар. "peer-to-peer"), активно преследвани в последно време от филмовата и звукозаписна� �а индустрия.

Проф. Лесиг е и основоположн� �к на "Creative Commons" (Free-culture.org) - организация, създала лицензи за автори, които искат да дадат на света свободен достъп до творбите си. Професорът е женен и има дете на година и половина, което наглежда през уебкамера по време на честите си пътувания по света. Лаптопът на Лесиг е "Макинтош".

- Вие сте участник в няколко от големите битки за по-свободен интернет - срещу ограниченият� � на авторските права, срещу монополите, за P2P мрежите... На кой фронт ще се води следващото сериозно сражение?
- Що се отнася до монополите, очаква се много голяма битка, когато "Майкрософт" започне да използва патентите си, за да се справи с конкурентите на операционнат� � си система, по-конкретно GNU Linux. Ще има съдебна война, резултатът от която трудно може да се предвиди.

В контекста на свободната култура най-важно е да продължим борбата, която водим сега. Целта ни е да накараме хората да разберат колко много е заложено на карта, как все по-голяма част от културата ни става нечия собственост и правото да я споделяш и да създаваш нови неща на нейна основа зависи от разрешението на собственика й.

След като направим това, ще можем да убедим някои ключови фигури политици по света да предложат реформи, с които да променим системата.

- Кои са най-големите заплахи за развитието на интернет днес?
- Интернет си има свои проблеми, които трябва да разреши. Въпросите на сигурността, нежеланата поща - спам...

Справянето с тях изисква много добро взаимодейств� �е между правната регулация и управлението на мрежата. Това налага законодатели� �е да мислят повече за технологии, а хората в технологични� � сектор - повече за регулация.

Засега обаче IT браншът няма желание да мисли за политика, а политиците не знаят как да мислят за технологии.

- Как трябва да се регулира глобалната мрежа? Каква трябва да е ролята на организации като ICANN? <бb>
- Винаги съм поддържал тезата, че ICANN трябва да има минимална роля. Според мен основната задача на асоциацията не е да създава политика за регулация, а да осигурява добро функциониран� � на техническите стандарти.

Използвайки познанията си в областта на технологиите, ICANN биха могли да се грижат активно за разрешаванет� � на проблемите на интернет. Защото точно сега се водят едни много сериозни дебати - трябва ли Мрежата да продължи да съществува в този си вид, с днешната отворена архитектура.

И съвсем не са малко онези - и в правителстве� �ия, и в корпоративни� � сектор, които биха искали отвореният интернет да си отиде. Като причини за това се посочват провалите в сигурността, спамът - и те дават чудесно основание да се иска връщане към затворената мрежова архитектура, използвана в телеком сектора, откакто той съществува.

- Какво може да бъде направено в страна като България за запазване на свободната култура?
- Мисля, че първо и преди всичко България трябва да продължи да участва в разпростране� �ието на култура по интернет.

Научих, докато бях тук, за чудесните малки обществени центрове, които са били важна част от историята на страната - читалищата. И тези центрове са произвеждали култура - много интересна и напълно недостъпна за останалия свят.

Ако те създаваха култура, разпространя� �ана по интернет с лиценз, позволяващ да бъде споделяна и променяна от други... това би било чудесна демонстрация на всичко, което свободната култура трябва да представлява.

- Как бихте коментирал една хипотетична ситуация, при която властите в дадена страна решават да спрат разпростране� �ието на нелегално съдържание, като ограничат размера на файловете, които потребителит� � могат да качват свободно в мрежата, до 3МB?
- Toва е ужасно решение на проблема. Истинското развитие и ценността на интернет ще дойдат, когато видеосъдържа� �ието стане универсално достъпно.

А видеоматериа� �ите са големи по размер. Хората искат да снимат - семейството си, приятели, политически филми, лекции, речи...

Всички тези форми, които желанието да създаваш приема, трябва да са достъпни онлайн. А с едно ограничение от 3 мегабайта на практика казваш: професионалн� �те телевизии могат да се занимават с видео, обикновените потребители - само с текст.

Разбира се, не подкрепям хората, които нарушават авторски права. Това не е причина обаче да се вземат екстремни, глупави мерки - не може да се справяме с престъпницит� �, като отнемем свободите на всички останали.

По сървърите се качва нелегално съдържание - заведете дела срещу тези, които го правят. Осъдете ги бързо и ефективно. Но не затваряйте интернет само защото хората нарушават закона онлайн.

- Какво е бъдещето на децентрализи� �аните платформи за обмен на файлове (P2P) и защо те са толкова важни за свободната култура?
- Има нещо, което хората не разбират - важността на Р2Р технологията не е в това, че тя поз­волява нарушаването на авторски права. Същественото е друго - тази архитектура драматично намалява разходите по разпростране� �ие на съдържание.

Ако качите филм някъде в интернет, всеки път, когато някой използва традиционния клиент - сървър модел, за да изтегли файла, цената на трафика е за ваша сметка. Когато файлът е голям, а желаещите да го получат - много, това излиза твърде скъпо.

Излиза, че ако създадете филм, направите го достъпен онлайн и той стане много популярен - ще фалирате. P2P мрежите, от друга страна, разпределят цената на трафика между много хора.

По наши изчисления, базирани на работата на BitTorrent, така разходите по разпростране� �ието могат да паднат до 0,5% в сравнение с традиционния модел. Това дава писта за дистрибуцият� � на некомерсиалн� �, алтернативно съдържание онлайн.

- Като известен представител на блог културата (Lessig.org/blog) как виждате бъдещото и позициониран� � в интернет пространство� �о?
- Мисля, че аматьорската журналистика ще играе изключително важна роля в бъдеще. "Аматьорска" в случая е в олимпийския смисъл на думата - значи, че на хората не се плаща за това, което правят.

Премахването на връзката между писането и заплащането е много важно - като коректив за самата журналистика. Ако в САЩ нямахме журналисти аматьори, които не се интересуват дали рейтингът им се покачва или пада, дали няма да бъдат уволнени, ако кажат нещо погрешно, свободното ни слово щеше да бъде много ограничено.

Когато говорителят на мнозинството в сената Трент Лот произнесе реч, в която хвалеше сенатор, известен с расистките си убеждения, традиционнит� � медии подминаха това като случайност. Блогърите обаче прегледаха всички по-ранни речи на Лот и откриха, че той редовно подкрепя расизма, срещу който твърди, че се бори. Чак след това медиите повдигнаха въпроса отново и Трент Лот бе принуден да подаде оставка.

Воденето на уеблог се превръща и във важен израз на гражданско самосъзнание. Благодарение на медиите политиката по света се е превърнала в нещо, което ти се съобщава, вместо да е нещо, което дискутираш. Стоиш си вкъщи, гледаш телевизия, четеш брошури...

Но ако трябва да изложиш мнение, да го обясниш и защитиш - както правиш в уеблога си - този процес те променя. Започваш да мислиш критично. Ако питате мен - всеки трябва да има блог.

- В много от лекциите си споменавате, че свободният софтуер ще спечели битката срещу затворения код. Все още ли мислите така и кога можем да очакваме тази победа?
- Не смятам, че на света трябва да съществува само свободен софтуер - за някои проекти може би е необходим затворен код. На други места обаче (особено при платформите) софтуерът определено трябва да е отворен.

Най-важният проект на свободния софтуер според мен е операционнат� � система GNU Linux. Ако софтуерните патенти не успеят да попречат на този процес, GNU Linux ще стане доминираща в световен мащаб.

Най-съществен ата причина да мисля така е компютърният пазар. Истинският растеж на него ще дойде със следващия милиард продадени компютри. Те ще отидат при китайци, азиатци, индийци и други хора от развиващите се страни.

Потребителит� � там просто не могат да си позволят операционна система на цена 100 долара. За да си го купят, целият компютър трябва да струва стотина долара. Единственият начин това да стане е с използване на свободен софтуер.

- Как интернет архитектурат� � ще се превърне в опасност за свободната култура?
- В последно време има тенденция да се създават технологии, предпазващи дигитално съдържание от нелегална употреба - т.нар. DRM (Digital Rights Managemen) софтуер. Той дава на собственика на съдържанието възможност да определя как точно то да се използва - колко пъти можем да го четем, можем ли да го копираме, да го смесваме с нещо друго, да го архивираме...

Всички тези свободи, които интернет оригинално дава, вече не са гарантирани, а зависят от технологията - ще ти позволи ли тя да ги упражниш. Ако това стане основният начин за достъп до култура, ако тя бъде обвита в целия този контрол, това до голяма степен ще унищожи потенциала на интернет да бъде използван креативно.

* Сони Боно - бившият съпруг на попзвездата Шер, вече покойник. Двамата бяха популярен дует през 60-те и 70-те, а когато се разведоха, той се впусна в политиката и дори стана конгресмен, след което прокара въпросната поправка. Загина при инцидент, докато караше ски.