Из "Дневникът на един луд..."


Blog For Free!


Archives
Home
2005 May
2005 April
2005 March
2005 February
2004 December
2004 October
2004 July
2004 June
2004 May
2004 April
2003 December
2003 November

My Links
Indiana's Pics Index
Snezh@Blogger

tBlog
My Profile
Send tMail
My tFriends
My Images


Sponsored
Blog



Из "Дневникът на един луд..."
05.26.05 (8:20 am)   [edit]


От виртуални дневници на изтрещяли юзъри, блоговете са на път да се превърнат в най-самотната и независима обществена медиа. Което, освен всичко друго, означава и че най-накрая ще се отървем от Искрено&Лич но и Море от любов, амин


текст: Асен Начев


19 ноември, 2004 г., 14.03 ч.
“Какво, по дяволите, е това?!” си казах първия път, защото човек наистина се обърква в началото. Под логване досега разбирах регистриране или записване на всякакви данни в сайт или мрежа. А абревиатурат от уеб лог - блог, се използваше за уебсайт, на който са листнати заглавия и статии от други сайтове по дадена тема за специфична аудитория, поддържани най-вече от доброволци. Но през последните години явно понятието придобива и по-друг смисъл - персонален онлайн дневник на страница, поддръжана чрез специален софтуер, който позволява на потребители без ИТ умения да създават, форматират и постват в мрежата без усилия свои преживявания, оплаквания, стихове, проза, съкровени мисли, снимки и т. н., а на другите хора да ги четат, гледат и споделят. По този начин се осъществява една от идеите за създаването на World Wide Web като обща и споделена медия. Така накратко повечето онлайн речници и енциклопедии, описват този пореден, хм, бум в мрежата…

26 ноември, 2004 г., 12.30 ч
Някои приятели вече имат блогове. В своя G. редовно пише как се чувства и какво смята да прави през деня, което дълбоко не ме вълнува. А и да не е така, не виждам смисъла да го споделя онлайн, когато можем да се видим и да ми го каже лично. За нея обаче смисълът бил да го видят повече хора, вместо да разказва на всеки поотделно. Кой разказва на много хора за себе си по еднакъв начин?! Нищо не разбирам


29 ноември, 2004 г., 18.16 ч
Идеята на блога като онлайн дневник ми е ясна - едни пишат, други ги четат. Само не разбирам СМИСЪЛА на това губене на време. Май е по-добре да го обсъдя с някой, защото много се обърках


4 декември, 2004 г., 21.10 ч
След разговори с хора, поддържащи блогове и най-вече с Йовко от българското Сдружение за Свободен Софтуер (fsa-bg.org), който освен че е професионале компютърджия, поддържа и доста интересен блог (yovko.net), ми стана ясно следното:


1. За онлайн дневник можем да говорим, когато блогът е личен и сигурно затова най-посещаван ите блогове от този тип са професионалн те (особено тези на хакерите и програмистит , най-вече защото предлагат нова и автентична информация, която няма откъде другаде да се научи).
2. Блогът спокойно може да е подлинк и от лична страница.
Докато тя обаче е статична, блогът е динамичен - един личен свят, който чрез мрежата правиш публичен - нещо като ексхибициони тичен егоцентризъм (автор на определениет - Йовко). Така творецът си ти - това май ще се окаже и основния смисъл на блога.
3. Освен лични, блоговете са и обществени или колективни. В тях групи хора си споделят по-общи теми, които започват от фотография, готвене, музика, кино и стигат до по-лични като изневери, секс и т.н. Това обаче не ги прави като форумите, които са изпълнени с коментари, защото при колективния блог има лидер или лидери, които го пълнят със съдържание, а посетителите го коментират.
Май напредвам, а? (май да - бел.ред.)


6 декември, 2005 г., 13.32 ч
Най-лесния начин да си създадеш личен блог е като отидеш на blogger.com. Сайтът вече е купен от Google, понеже на онези от най-голямата търсачка в света веднага им светнало, че така ще хостват съдържание, което могат да експлоатират за всякакви статистики - какво вълнува хората, какво искат, кои имена/марки се търсят най-често и т.н. И ето как идеята за тотално споделяне е намерила комерсиално приложение. С други думи - накрая винаги става дума за пари, дори и да не е била това идеята в началото


9 декември, 2005 г., 02.28 ч
Открих един български сървър за блогове - http://dearlog.cult.bg" title="http://dearlog.cult.bg" target="_blank"http://dearlog.cult.bg където има 110 дневника. Там прочетох интервю с Мишел Валдриги (http://kano.cult.bg/blog/index.php?p=747" title="http://kano.cult.bg/blog/index.php?p=747" target="_blank"http://kano.cult.bg/blog/inde...), който е от създателите на един от най-популярни те софтуери за блог - WordPress. Той казва, че най-вдъхновяв ащото в тази форма на комуникация е възможността да пишеш за каквото си поискаш, което не е възможно при стария формат на личната уебстраница. Започнал да блогва (и досега поддържа личен и професионале блог), като подтиквал и други да го правят, защото според него това е най-лесния начин да участваш в глобалния дискурс. На въпроса дали смята блогването за егоистичен акт, Мишел казва, че това е вид писане, а както във всяко изкуство и в това няма творец, който да не е поне малко егоист. Но не му пукало, дали написаното в даден блог е изява на нечие его или не, след като той, читателя, извличал някаква информация от това


22 декемри, 2004 г., 14.15 ч
Днес в Дневник са обобщили едно изследване за блоговете на Tайм. В него американците са обявили блоговете за новата медия на 2004 г., защото поднасяли автентична, макар и субективна информация по теми, до които официалните медии нямат достъп или прикриват заради цензура и, които все повече хора четяли. Така блоговете предивикали големи потически сътресения по най-наболелит е проблеми в Щатите www.time.com/time/personoftheyear/ 2004/poymoments.html


4 януари 2005 г., 15.31 ч
Разбрах как се създават блог сайтове с WordPress - безплатния софтуер с отворен код. След като си го свалиш от wordpress.org можеш да го инсталираш и настроиш на всеки сървър. След това решаваш дали го предоставяш свободно на хората или като екстра към платените домейни, които хостваш


5 януари, 2005 г., 19.10 ч
Запознаха ме с urbanstyle.org - колективен блог сайт. Мислех, че вече съм научил всичко за тях, но се оказа, че не е така. Най-отдолу на страницата, малко над пояснението, че е изпълнена с WordPress и на кой съвър се хоства, се мъдри надпис: “Съдържаниет о в този проект е лицензирано под Creative Commons лиценз, освен там където изрично не е упоменато друго. Някои права запазени.” Някои?! Идея нямам какво означава това, за лиценза да не говорим


8 януари, 2005 г., 04.10 ч
Разбрах какво е Creative Commons (СС) лиценз (creativecommons.org). Понеже идеята на блога имала много общо с идеята за свободния достъп до човешкото знание - споделяна от обществата за отворен софтуер - те разработили СС лицензите. Най-общо казано, с тях се дава право всички текстове, фотографии или мултимедия, качени на даден сайт под този лиценз (блог или не) да бъдат достъпни за всички, да се цитират и разпространя ат свободно и безплатно, от тях да се създават други производни творби без каквито и да е ограничения, дори и с комерсиална цел. Единственото право, което СС запазва е авторството на първоначални е творби и правото, когато се позоваваш на тях да цитираш автора на оригиналната идея. За библия на Creative Commons се води книгата на Лорънс Лесиг (също под CC лиценз): Свободната Култура: Как големите медии използват технологията и закона, за да заключат културата и да контролират креативностт (www.free-culture.cc/freecontent)


9 януари, 2005 г., 20.35 ч
Мда, блоговете имат и много противници. Чудесно се е представил този на http://mama.indstate.edu/users/bones/WhyIHateW ebLogs.html" title="http://mama.indstate.edu/users/bones/WhyIHateW ebLogs.html" target="_blank"http://mama.indstate.edu/user.... В есето си е проследил историята на уеблоговете и превръщането им в световна мания. Аргументиран , агресивно и вулгарно е направил класификация на типовете блогъри - според него комплексиран , страхливи и самотни нещастници. Накрая е направил списък с възможните наистина полезни употреби на тези “дигитални мисли”


10 януари, 2005 г., 11.30 ч
Aко някой обича да си изпразва душата, когато споделя в мрежата или просто се забавлява да пише там, няма нищо лошо. И психолозите твърдят, че всеки споделен проблем, е половин проблем. А ако нещо не ти харесва, просто можеш да не го четеш и толкоз


11 януари, 2005 г., 12,16
Мнението на Тайм за блоговете започна да се потвърждава.
Джон Дворак (ако не знаеш - един от култовите автори на PC Magazine, САЩ) в един от своите материали (CES Photos Redux, www.pcmag.com) за тазгодишния CES във Вегас (едно от най-големите техно изложения в САЩ), казва, че вече не вижда смисъл да го отразява, след като това вече правят не само журналистите, но и блогърите


12 януари, 2005 г., 18.45 ч
От онлайн дневници със собствени творби или собствена интерпретаци на дадени новини и събития списвани от независими хора, блоговете се превърнаха в достоверен източник на информация. Дано не дойде време, когато някой ще започне да се опитва да постави под контрол и това… Междувременн и аз мисля да започна да блогвам в urbanstyle.org още повече, че лично създателите му ме поканиха


13 януари, 2005 г., 13.51 ч
Без да съм казал и дума на глав. ред., се оказа, че и той е получил покана от наш читател да блогва в друг проект - projectionbeyond.com. Ако мислиш, че си струва някой да те чуе, можеш да опиташ и ти. Ние винаги сме те учили да вярваш в голямата сила на отделния индивид.



Настоящият текст е материал от последния брой e97 на списание Егоист и се публикува тук със съгласието и разрешението на неговия автор Асен Начев, което е нужно да потърсите ако решите да ползвате този текст за каквито и да е цели.

 
Your Name:


Your Comment:


A random styled blog- everything, nothing, links, pictures, random stuff, quotes and personal life.. all combined in one.