Indiana's first blog


Blog For Free!


Archives
Home
2005 May
2005 April
2005 March
2005 February
2004 December
2004 October
2004 July
2004 June
2004 May
2004 April
2003 December
2003 November

My Links
Indiana's Pics Index
Snezh@Blogger

tBlog
My Profile
Send tMail
My tFriends
My Images


Sponsored
Blog



Лорънс Лесиг: Не затваряйте интернет, а съдете престъп
05.26.05 (9:57 am)   [edit]









Лорънс Лесиг: Не затваряйте интернет, а съдете престъпницит
Ако питате мен - всеки трябва да има блог, съветва преподавател т по право в Станфордския университет пред Катерина Огнянова от в. Капитал
26.05.2005
Снимка: Lessig.orgЛорънс Лесиг е професор по право в Stanford Law School и един от най-големите експерти по защита на интелектуалн та собственост в информационн то общество. Може би по-съществено за световната история, Лесиг е главно действащо лице в серия от важни битки срещу използването на правни мерки и технологични средства за ограничаване на свободата онлайн.

На 43 години той има зад гърба си три книги, направили го популярен по цял свят. В последната - "Свободна култура" (първото нещо, което ще получите от Google за "free culture"), Лесиг излага тезата си, че корпоративни т сектор използва авторските права като средство за ограничаване креативностт на интернет жителите. В духа на това, което се проповядва в нея, книгата е безплатно достъпна онлайн (Free-culture.org).

Юристът участва в прословутото съдебно дело "Елдред срещу Ашкрофт". Защитаваният от Лесиг собственик на интернет сайт протестира срещу т.нар. "Sonny Bono Act", удължил с 20 години срока, за който се запазват авторски права в САЩ.

Документът е наричан още "Закон за защита на Мики Маус", защото е приет под натиска на "Уолт Дисни", които по онова време са на път да изгубят правата си върху известната мишка.

Лесиг взема участие в антитръстови е дела срещу "Майкрософт" (както може да се предположи, на страната на обвинението), както и в защитата на платформите за обмен на файлове между потребители (т.нар. "peer-to-peer"), активно преследвани в последно време от филмовата и звукозаписна а индустрия.

Проф. Лесиг е и основоположн к на "Creative Commons" (Free-culture.org) - организация, създала лицензи за автори, които искат да дадат на света свободен достъп до творбите си. Професорът е женен и има дете на година и половина, което наглежда през уебкамера по време на честите си пътувания по света. Лаптопът на Лесиг е "Макинтош".

- Вие сте участник в няколко от големите битки за по-свободен интернет - срещу ограниченият на авторските права, срещу монополите, за P2P мрежите... На кой фронт ще се води следващото сериозно сражение?
- Що се отнася до монополите, очаква се много голяма битка, когато "Майкрософт" започне да използва патентите си, за да се справи с конкурентите на операционнат си система, по-конкретно GNU Linux. Ще има съдебна война, резултатът от която трудно може да се предвиди.

В контекста на свободната култура най-важно е да продължим борбата, която водим сега. Целта ни е да накараме хората да разберат колко много е заложено на карта, как все по-голяма част от културата ни става нечия собственост и правото да я споделяш и да създаваш нови неща на нейна основа зависи от разрешението на собственика й.

След като направим това, ще можем да убедим някои ключови фигури политици по света да предложат реформи, с които да променим системата.

- Кои са най-големите заплахи за развитието на интернет днес?
- Интернет си има свои проблеми, които трябва да разреши. Въпросите на сигурността, нежеланата поща - спам...

Справянето с тях изисква много добро взаимодейств е между правната регулация и управлението на мрежата. Това налага законодатели е да мислят повече за технологии, а хората в технологични сектор - повече за регулация.

Засега обаче IT браншът няма желание да мисли за политика, а политиците не знаят как да мислят за технологии.

- Как трябва да се регулира глобалната мрежа? Каква трябва да е ролята на организации като ICANN? <бb>
- Винаги съм поддържал тезата, че ICANN трябва да има минимална роля. Според мен основната задача на асоциацията не е да създава политика за регулация, а да осигурява добро функциониран на техническите стандарти.

Използвайки познанията си в областта на технологиите, ICANN биха могли да се грижат активно за разрешаванет на проблемите на интернет. Защото точно сега се водят едни много сериозни дебати - трябва ли Мрежата да продължи да съществува в този си вид, с днешната отворена архитектура.

И съвсем не са малко онези - и в правителстве ия, и в корпоративни сектор, които биха искали отвореният интернет да си отиде. Като причини за това се посочват провалите в сигурността, спамът - и те дават чудесно основание да се иска връщане към затворената мрежова архитектура, използвана в телеком сектора, откакто той съществува.

- Какво може да бъде направено в страна като България за запазване на свободната култура?
- Мисля, че първо и преди всичко България трябва да продължи да участва в разпростране ието на култура по интернет.

Научих, докато бях тук, за чудесните малки обществени центрове, които са били важна част от историята на страната - читалищата. И тези центрове са произвеждали култура - много интересна и напълно недостъпна за останалия свят.

Ако те създаваха култура, разпространя ана по интернет с лиценз, позволяващ да бъде споделяна и променяна от други... това би било чудесна демонстрация на всичко, което свободната култура трябва да представлява.

- Как бихте коментирал една хипотетична ситуация, при която властите в дадена страна решават да спрат разпростране ието на нелегално съдържание, като ограничат размера на файловете, които потребителит могат да качват свободно в мрежата, до 3МB?
- Toва е ужасно решение на проблема. Истинското развитие и ценността на интернет ще дойдат, когато видеосъдържа ието стане универсално достъпно.

А видеоматериа ите са големи по размер. Хората искат да снимат - семейството си, приятели, политически филми, лекции, речи...

Всички тези форми, които желанието да създаваш приема, трябва да са достъпни онлайн. А с едно ограничение от 3 мегабайта на практика казваш: професионалн те телевизии могат да се занимават с видео, обикновените потребители - само с текст.

Разбира се, не подкрепям хората, които нарушават авторски права. Това не е причина обаче да се вземат екстремни, глупави мерки - не може да се справяме с престъпницит , като отнемем свободите на всички останали.

По сървърите се качва нелегално съдържание - заведете дела срещу тези, които го правят. Осъдете ги бързо и ефективно. Но не затваряйте интернет само защото хората нарушават закона онлайн.

- Какво е бъдещето на децентрализи аните платформи за обмен на файлове (P2P) и защо те са толкова важни за свободната култура?
- Има нещо, което хората не разбират - важността на Р2Р технологията не е в това, че тя поз­волява нарушаването на авторски права. Същественото е друго - тази архитектура драматично намалява разходите по разпростране ие на съдържание.

Ако качите филм някъде в интернет, всеки път, когато някой използва традиционния клиент - сървър модел, за да изтегли файла, цената на трафика е за ваша сметка. Когато файлът е голям, а желаещите да го получат - много, това излиза твърде скъпо.

Излиза, че ако създадете филм, направите го достъпен онлайн и той стане много популярен - ще фалирате. P2P мрежите, от друга страна, разпределят цената на трафика между много хора.

По наши изчисления, базирани на работата на BitTorrent, така разходите по разпростране ието могат да паднат до 0,5% в сравнение с традиционния модел. Това дава писта за дистрибуцият на некомерсиалн , алтернативно съдържание онлайн.

- Като известен представител на блог културата (Lessig.org/blog) как виждате бъдещото и позициониран в интернет пространство о?
- Мисля, че аматьорската журналистика ще играе изключително важна роля в бъдеще. "Аматьорска" в случая е в олимпийския смисъл на думата - значи, че на хората не се плаща за това, което правят.

Премахването на връзката между писането и заплащането е много важно - като коректив за самата журналистика. Ако в САЩ нямахме журналисти аматьори, които не се интересуват дали рейтингът им се покачва или пада, дали няма да бъдат уволнени, ако кажат нещо погрешно, свободното ни слово щеше да бъде много ограничено.

Когато говорителят на мнозинството в сената Трент Лот произнесе реч, в която хвалеше сенатор, известен с расистките си убеждения, традиционнит медии подминаха това като случайност. Блогърите обаче прегледаха всички по-ранни речи на Лот и откриха, че той редовно подкрепя расизма, срещу който твърди, че се бори. Чак след това медиите повдигнаха въпроса отново и Трент Лот бе принуден да подаде оставка.

Воденето на уеблог се превръща и във важен израз на гражданско самосъзнание. Благодарение на медиите политиката по света се е превърнала в нещо, което ти се съобщава, вместо да е нещо, което дискутираш. Стоиш си вкъщи, гледаш телевизия, четеш брошури...

Но ако трябва да изложиш мнение, да го обясниш и защитиш - както правиш в уеблога си - този процес те променя. Започваш да мислиш критично. Ако питате мен - всеки трябва да има блог.

- В много от лекциите си споменавате, че свободният софтуер ще спечели битката срещу затворения код. Все още ли мислите така и кога можем да очакваме тази победа?
- Не смятам, че на света трябва да съществува само свободен софтуер - за някои проекти може би е необходим затворен код. На други места обаче (особено при платформите) софтуерът определено трябва да е отворен.

Най-важният проект на свободния софтуер според мен е операционнат система GNU Linux. Ако софтуерните патенти не успеят да попречат на този процес, GNU Linux ще стане доминираща в световен мащаб.

Най-съществен ата причина да мисля така е компютърният пазар. Истинският растеж на него ще дойде със следващия милиард продадени компютри. Те ще отидат при китайци, азиатци, индийци и други хора от развиващите се страни.

Потребителит там просто не могат да си позволят операционна система на цена 100 долара. За да си го купят, целият компютър трябва да струва стотина долара. Единственият начин това да стане е с използване на свободен софтуер.

- Как интернет архитектурат ще се превърне в опасност за свободната култура?
- В последно време има тенденция да се създават технологии, предпазващи дигитално съдържание от нелегална употреба - т.нар. DRM (Digital Rights Managemen) софтуер. Той дава на собственика на съдържанието възможност да определя как точно то да се използва - колко пъти можем да го четем, можем ли да го копираме, да го смесваме с нещо друго, да го архивираме...

Всички тези свободи, които интернет оригинално дава, вече не са гарантирани, а зависят от технологията - ще ти позволи ли тя да ги упражниш. Ако това стане основният начин за достъп до култура, ако тя бъде обвита в целия този контрол, това до голяма степен ще унищожи потенциала на интернет да бъде използван креативно.

* Сони Боно - бившият съпруг на попзвездата Шер, вече покойник. Двамата бяха популярен дует през 60-те и 70-те, а когато се разведоха, той се впусна в политиката и дори стана конгресмен, след което прокара въпросната поправка. Загина при инцидент, докато караше ски.

 
Из "Дневникът на един луд..."
05.26.05 (8:20 am)   [edit]


От виртуални дневници на изтрещяли юзъри, блоговете са на път да се превърнат в най-самотната и независима обществена медиа. Което, освен всичко друго, означава и че най-накрая ще се отървем от Искрено&Лич но и Море от любов, амин


текст: Асен Начев


19 ноември, 2004 г., 14.03 ч.
“Какво, по дяволите, е това?!” си казах първия път, защото човек наистина се обърква в началото. Под логване досега разбирах регистриране или записване на всякакви данни в сайт или мрежа. А абревиатурат от уеб лог - блог, се използваше за уебсайт, на който са листнати заглавия и статии от други сайтове по дадена тема за специфична аудитория, поддържани най-вече от доброволци. Но през последните години явно понятието придобива и по-друг смисъл - персонален онлайн дневник на страница, поддръжана чрез специален софтуер, който позволява на потребители без ИТ умения да създават, форматират и постват в мрежата без усилия свои преживявания, оплаквания, стихове, проза, съкровени мисли, снимки и т. н., а на другите хора да ги четат, гледат и споделят. По този начин се осъществява една от идеите за създаването на World Wide Web като обща и споделена медия. Така накратко повечето онлайн речници и енциклопедии, описват този пореден, хм, бум в мрежата…

26 ноември, 2004 г., 12.30 ч
Някои приятели вече имат блогове. В своя G. редовно пише как се чувства и какво смята да прави през деня, което дълбоко не ме вълнува. А и да не е така, не виждам смисъла да го споделя онлайн, когато можем да се видим и да ми го каже лично. За нея обаче смисълът бил да го видят повече хора, вместо да разказва на всеки поотделно. Кой разказва на много хора за себе си по еднакъв начин?! Нищо не разбирам


29 ноември, 2004 г., 18.16 ч
Идеята на блога като онлайн дневник ми е ясна - едни пишат, други ги четат. Само не разбирам СМИСЪЛА на това губене на време. Май е по-добре да го обсъдя с някой, защото много се обърках


4 декември, 2004 г., 21.10 ч
След разговори с хора, поддържащи блогове и най-вече с Йовко от българското Сдружение за Свободен Софтуер (fsa-bg.org), който освен че е професионале компютърджия, поддържа и доста интересен блог (yovko.net), ми стана ясно следното:


1. За онлайн дневник можем да говорим, когато блогът е личен и сигурно затова най-посещаван ите блогове от този тип са професионалн те (особено тези на хакерите и програмистит , най-вече защото предлагат нова и автентична информация, която няма откъде другаде да се научи).
2. Блогът спокойно може да е подлинк и от лична страница.
Докато тя обаче е статична, блогът е динамичен - един личен свят, който чрез мрежата правиш публичен - нещо като ексхибициони тичен егоцентризъм (автор на определениет - Йовко). Така творецът си ти - това май ще се окаже и основния смисъл на блога.
3. Освен лични, блоговете са и обществени или колективни. В тях групи хора си споделят по-общи теми, които започват от фотография, готвене, музика, кино и стигат до по-лични като изневери, секс и т.н. Това обаче не ги прави като форумите, които са изпълнени с коментари, защото при колективния блог има лидер или лидери, които го пълнят със съдържание, а посетителите го коментират.
Май напредвам, а? (май да - бел.ред.)


6 декември, 2005 г., 13.32 ч
Най-лесния начин да си създадеш личен блог е като отидеш на blogger.com. Сайтът вече е купен от Google, понеже на онези от най-голямата търсачка в света веднага им светнало, че така ще хостват съдържание, което могат да експлоатират за всякакви статистики - какво вълнува хората, какво искат, кои имена/марки се търсят най-често и т.н. И ето как идеята за тотално споделяне е намерила комерсиално приложение. С други думи - накрая винаги става дума за пари, дори и да не е била това идеята в началото


9 декември, 2005 г., 02.28 ч
Открих един български сървър за блогове - http://dearlog.cult.bg" title="http://dearlog.cult.bg" target="_blank"http://dearlog.cult.bg където има 110 дневника. Там прочетох интервю с Мишел Валдриги (http://kano.cult.bg/blog/index.php?p=747" title="http://kano.cult.bg/blog/index.php?p=747" target="_blank"http://kano.cult.bg/blog/inde...), който е от създателите на един от най-популярни те софтуери за блог - WordPress. Той казва, че най-вдъхновяв ащото в тази форма на комуникация е възможността да пишеш за каквото си поискаш, което не е възможно при стария формат на личната уебстраница. Започнал да блогва (и досега поддържа личен и професионале блог), като подтиквал и други да го правят, защото според него това е най-лесния начин да участваш в глобалния дискурс. На въпроса дали смята блогването за егоистичен акт, Мишел казва, че това е вид писане, а както във всяко изкуство и в това няма творец, който да не е поне малко егоист. Но не му пукало, дали написаното в даден блог е изява на нечие его или не, след като той, читателя, извличал някаква информация от това


22 декемри, 2004 г., 14.15 ч
Днес в Дневник са обобщили едно изследване за блоговете на Tайм. В него американците са обявили блоговете за новата медия на 2004 г., защото поднасяли автентична, макар и субективна информация по теми, до които официалните медии нямат достъп или прикриват заради цензура и, които все повече хора четяли. Така блоговете предивикали големи потически сътресения по най-наболелит е проблеми в Щатите www.time.com/time/personoftheyear/ 2004/poymoments.html


4 януари 2005 г., 15.31 ч
Разбрах как се създават блог сайтове с WordPress - безплатния софтуер с отворен код. След като си го свалиш от wordpress.org можеш да го инсталираш и настроиш на всеки сървър. След това решаваш дали го предоставяш свободно на хората или като екстра към платените домейни, които хостваш


5 януари, 2005 г., 19.10 ч
Запознаха ме с urbanstyle.org - колективен блог сайт. Мислех, че вече съм научил всичко за тях, но се оказа, че не е така. Най-отдолу на страницата, малко над пояснението, че е изпълнена с WordPress и на кой съвър се хоства, се мъдри надпис: “Съдържаниет о в този проект е лицензирано под Creative Commons лиценз, освен там където изрично не е упоменато друго. Някои права запазени.” Някои?! Идея нямам какво означава това, за лиценза да не говорим


8 януари, 2005 г., 04.10 ч
Разбрах какво е Creative Commons (СС) лиценз (creativecommons.org). Понеже идеята на блога имала много общо с идеята за свободния достъп до човешкото знание - споделяна от обществата за отворен софтуер - те разработили СС лицензите. Най-общо казано, с тях се дава право всички текстове, фотографии или мултимедия, качени на даден сайт под този лиценз (блог или не) да бъдат достъпни за всички, да се цитират и разпространя ат свободно и безплатно, от тях да се създават други производни творби без каквито и да е ограничения, дори и с комерсиална цел. Единственото право, което СС запазва е авторството на първоначални е творби и правото, когато се позоваваш на тях да цитираш автора на оригиналната идея. За библия на Creative Commons се води книгата на Лорънс Лесиг (също под CC лиценз): Свободната Култура: Как големите медии използват технологията и закона, за да заключат културата и да контролират креативностт (www.free-culture.cc/freecontent)


9 януари, 2005 г., 20.35 ч
Мда, блоговете имат и много противници. Чудесно се е представил този на http://mama.indstate.edu/users/bones/WhyIHateW ebLogs.html" title="http://mama.indstate.edu/users/bones/WhyIHateW ebLogs.html" target="_blank"http://mama.indstate.edu/user.... В есето си е проследил историята на уеблоговете и превръщането им в световна мания. Аргументиран , агресивно и вулгарно е направил класификация на типовете блогъри - според него комплексиран , страхливи и самотни нещастници. Накрая е направил списък с възможните наистина полезни употреби на тези “дигитални мисли”


10 януари, 2005 г., 11.30 ч
Aко някой обича да си изпразва душата, когато споделя в мрежата или просто се забавлява да пише там, няма нищо лошо. И психолозите твърдят, че всеки споделен проблем, е половин проблем. А ако нещо не ти харесва, просто можеш да не го четеш и толкоз


11 януари, 2005 г., 12,16
Мнението на Тайм за блоговете започна да се потвърждава.
Джон Дворак (ако не знаеш - един от култовите автори на PC Magazine, САЩ) в един от своите материали (CES Photos Redux, www.pcmag.com) за тазгодишния CES във Вегас (едно от най-големите техно изложения в САЩ), казва, че вече не вижда смисъл да го отразява, след като това вече правят не само журналистите, но и блогърите


12 януари, 2005 г., 18.45 ч
От онлайн дневници със собствени творби или собствена интерпретаци на дадени новини и събития списвани от независими хора, блоговете се превърнаха в достоверен източник на информация. Дано не дойде време, когато някой ще започне да се опитва да постави под контрол и това… Междувременн и аз мисля да започна да блогвам в urbanstyle.org още повече, че лично създателите му ме поканиха


13 януари, 2005 г., 13.51 ч
Без да съм казал и дума на глав. ред., се оказа, че и той е получил покана от наш читател да блогва в друг проект - projectionbeyond.com. Ако мислиш, че си струва някой да те чуе, можеш да опиташ и ти. Ние винаги сме те учили да вярваш в голямата сила на отделния индивид.



Настоящият текст е материал от последния брой e97 на списание Егоист и се публикува тук със съгласието и разрешението на неговия автор Асен Начев, което е нужно да потърсите ако решите да ползвате този текст за каквито и да е цели.

 
A random styled blog- everything, nothing, links, pictures, random stuff, quotes and personal life.. all combined in one.